четвъртък, 21 януари 2010 г.

Килерно мислене

Ако ви попитам: "Вие мислите ли?", може да ми се обидите. Но ще се изненадате от резултатите от един много лесен и нагледен експеримент. Отделете си половин час и се опитайте да обмислите сериозно и задълбочено някакъв въпрос по ваш избор.
Успяхте ли? Получихте ли усещането, че сте миньор в мина със скъпоценни камъни, който току-що е изкопал уникален диамант? Това би бил резултатът от половинчасово съсредоточено и концентрирано мислене. Ако е така, поздравления!
Но много често отговорът е различен. Хаос от мисли в главата, шум, който заглушава всеки опит да "чуем" определена мисъл. Защо е така?
Нямаме навик да мислим. Не практикуваме тази най-важна за успеха ни умствена дейност. Най-често се оправдаваме с нашето забързано и натоварено ежедневие. Струва ни се, че от момента на събуждане ни поема мощна вълна, която ни носи през целия ден и ни захвърля "на брега" в момента на заспиване вечер. Ние по-скоро сме зрители на случващото се, отколкото сърфисти, яхнали гребена на вълната. Толкова "неочаквани" и "непланирани" проблеми възникват, толкова "неканени" гости влизат в деня ни, че вечер се чувстваме изтощени и благодарни, че сме "оцелели" още един ден. Нямаме време за мислене. Виждаме следствията и знаем, че трябва да открием причините, но си обещаваме, че ще "обмислим" проблема при първа възможност. Тогава захвърляме тази тема за размисъл "в килера".
Досещате ли се какво се случва, когато непрекъснато прибираме временно непотребни неща в килера и после, с различни оправдания, отлагаме задълго подреждането им.
Е, идва моментът, в който отваряме вратата на килера и върху нас се изсипва цялото му съдържание. Но и това не е краят. Отново можем да изберем дали това е знак, че трябва да си свършим работата или да решим, че имаме необоримо оправдание да загребем с две ръце изсипаното, да го напъхаме обратно в килера и с голямо усилие на цялото си тяло да затръшнем вратата в очакване на "правилното време". Това е "килерното мислене".
Да предположим, че е дошъл моментът да се занимаем с набутана в килера тема за размисъл. Първо, не знаем къде е точно и второ, тя се е оплела с други мисли и теми - какви конкретно - всеки сам знае за себе си. Представяте ли си какво ще се случи, ако все пак трябва да мислим? Налага ни се да отворим "вратата на килера". Предстоят ни часове на "мислене" за хиляди неща едновременно и нищо определено. Ако някой ни попита в този момент: "За какво мислиш?", няма да можем да му отговорим, защото мислите само "преминават на екрана" като субтитри в кинопреглед и ни се изплъзват мигновено. Усещаме хаос, празнота и неспособност за концентрация. Пропиляваме времето безвъзвратно.
Понякога казваме: "Една мисъл прелетя през ума ми." Представете си цяло ято, което се издига във въздуха едновременно. Шум от криле и птичи крясък. Това се случва с мислите в главата ни, когато най-накрая отворим вратата на килера. Но не трябва да се плашим, нито да се отказваме. Не след дълго време ятото се строява в изумителен ред и, водено от "лидера", потегля в една посока. Коя е посоката? Към мястото, в което ще оцелеят и ще се размножат. За нас, това е нашата визия. Трябва да подредим мислите си като ято, устремено към крайната си цел, била тя и на хиляди километри разстояние.
Какво трябва да направим?
Време е да проветрим и да подредим "килера".
С какво да започнем?
Първо, нека изхвърлим ненужното, счупеното и разваленото, всичко с изтекъл срок на годност. Да съберем боклука.
Второ, това, което е от миналото, но искаме да запазим като спомен, трябва да подготвим за архив. Да отсеем важното, да го приберем "в кутии", на които да поставим надписи.
Тогава идва ред на темите от деня. Представете си един оркестър. Преди представлението всеки инструмент се настройва сам за себе си. Чува се какофония от звуци. Но ето, че влиза диригентът и преди да вдигне палката си, настъпва момент на притихване. Притихва публиката в очакване да чуе първия акорд, музикантите притихват в последна концентрация, диригентът притихва, овладявайки оркестъра. И магията е готова. Излива се хармония от звук и красота. Можете ли да притихнете в мислите си? Овладели ли сте ума си, допускате ли случайно прелитащи мисли, обмислили ли сте всичко, което знаете по дадена тема? Вие ли сте диригентът? Ако да, то можете да притихнете в очакване на извода, решението или "момента на просветление", в който ще разберете не само с ума си, но и със сърцето си какво трябва да направите.
Това е моментът на синтез на информация, знание и опит, на издигане на ново ниво и на разширяване на хоризонта.
Необходима ни е дисциплина на мисленето. Умовете ни трябва да бъдат подредени. Мислите трябва да бъдат лесно достъпни за обогатяване, задълбочаване и развитие. Когато овладеем някоя сфера на знанието, ние ще можем да се изразяваме кратко, стегнато и ясно. Ще имаме свободата да контролираме обстоятелствата, да управляваме времето си и да се наслаждаваме на резултатите си.
Средностатистическият човек използва не повече от 10% от ума си. Останалите 90% не са ли предизвикателство? Можем ли да сравним обширно имение с килер?
Нека си обещаем, че ще отделяме всеки ден време за мислене. Трябва да бъдем сами, без външни дразнители и чужда намеса. Ако се налага, можем да променим графика си, да си създадем нови навици. Няма да ощетим никого. Напротив! Животът ни може да има друг ход, друго измерение, а резултатите да надминат и най-оптимистичните ни очаквания.
Трябва да направим само едно: да превърнем мисленето в изкуство!

Няма коментари: