Сравнителна характеристика на тоталитарните режими в СССР, Италия и Германия

Тоталитарните режими в СССР, Италия и Германия...доста сериозна тема за блог като моя. Реших обаче да публикувам това свое дело, защото засяга проблеми, с които аз и част от моите колеги се занимаваме в момента...а именно с предстоящия изпит по История на Европа в 20 в. Смятам, че тази публикация би се оказала много ценно помагало за колегите по време на подготовката им по този предмет. Затова ще използвам възможността, предоставена ми в този блог, да изложа в съкратен вариант приликите и разликите между проявленията на тоталитаризма в тези три държави.

Тоталитаризмът е термин, възникнал след Първата световна война, за да опише формата на държавно устройство, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот.
1. Прилики
Най-характерното при тоталитарните режими в СССР, Германия и Италия е наличието на официална идеология, която е всеобхватна, “единствено вярна и научна”. Идеологията обикновено обещава “светло бъдеще” (“комунизъм”, "нова римска империя" или “хилядолетен райх”), в името на което трябва да се правят жертви. Тя има обяснение за всичко, и е първа и последна инстанция. Тя прониква във всички сфери на обществения живот, даже и семейно-брачните отношения и спорта. Нещо повече, тя ги подчинява и унифицира.
Тоталитарната партия е построена на фюрерски или вождистки принцип. Думата на водача е закон, решенията се вземат отгоре и се спускат надолу без да се коментират, а само се изпълняват. Кадровите рокади стават по решение отгоре. Дори да бъдат запазени демократични процедури - събрания, конгреси, те имат декоративна функция и са изпразнени от съдържание.
Съществува култ към личността на водача;
Държавата е слята с партията и подчинена на нея. Партийните водачи оглавяват възлови постове в правителството, парламента (ако има такъв), министерствата и така до областни управители и кметове. Пряко подчинени на партията се репресивните органи - армия, полиция, съдебна система.
Особено важен елемент е сливането на трите власти - изпълнителна, законодателна, съдебна и подчиняването им на партията.
Фашистката или комунистическата партия, която завзема властта, отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество. Дори при провеждане на избори партията е една.
Икономиката е отчасти или напълно централизирана. Дори да бъде запазена частната собственост като в Германия и Италия, тя е ограничена в смисъл, че собствениците са включени или в корпоративната система (Италия) или във военно-икономическите планове (Германия). и са принудени да ги изпълняват. В СССР  пък икономиката е изцяло държавна.
Средствата за масова информация също са изцяло под контрола на управляващата партия.
Съществува тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност - наука, култура и изкуство, религия и спорт. Развитието на средствата за комуникация, пропаганда и организиране осигурява необходимите на тоталитаризма инструменти за всеобхватен контрол и мобилизация на гражданите, базирани на принуда и страх.
Обществото е смазано, хората са обезличени, нямат никакви граждански права - свобода на словото, печата, сдружаването. Терорът се използва като средство за налагане на управлението и премахване на политически противоречия. Включени са
в казионни младежки, профсъюзни, женски, и др. организации командвани от партията. Имат правото да ръкопляскат и изпълняват партийните решения. Също и да умират
за тях.
2. Разлики
· Исторически предпоставки: Русия, Германия и Италия са страни с различна историческа съдба. Германия е разделена чак до 1871 г. на десетки държавици, а много немци живеят в датски, белгийски и френски територии. Русия - обратно е единствената страна в Европа без свои малцинства в чужди държави. Напротив, на територията й живеят около 100 националности. Докато германската земя е била обект на непрекъснати нашествия и опустошения от страна на всички нейни съседи, Русия е била ужасът и страшилището на всичките си съседи от ХVІІ век насетне. В Германия поражението от Първата световна война и историческите унижения избиват в ултрашовинизъм, който създава и националсоциализма. В Русия обратното - октомврийския преврат на Ленин от 1917 г. и събитията след него временно ликвидират съществуващия великоруски шовинизъм и го заменят с ултранихилизъм. Италия от своя страна, се чувства победена в лагера на победителите и също като Германия мечтае за велика империя (възстановяване на Римската империя)
· Икономика: В СССР частната собственост е ликвидирана, в Германия и Италия е запазена.
· Идеология: Идеологиите на националсоциализма (Хитлеровия вариант), фашизма (варианта на Мусолини) и комунизма (Сталинският вариант) се различават значително. Хитлеризмът е маниакален национализъм, основан на теорията за “расовото превъзходство” на германците над останалите народи. Нацията е единно цяло  и обединяващ фактор. Останалите народи са слуги на нацията - господар или да бъдат превърнати в тор. Макар и в по-мек вариант същото проповядва и Мусолини. Сталинизмът обратно - е социално-класова идеология. Пролетариатът е висша класа, исторически призвана да господства над другите. Вражеските класи трябва да бъдат ликвидирани - например буржоазията. или “пролетаризирани” - (например селяните). Сталинизмът е антинационален, Хитлеризмът е антисоциален. Хитлер и Мусолини искат световна война, Сталин световна революция. Хитлеристкият тоталитаризъм и фашизмът на Мусолини са средство за обединение на националните сили. Целта на Хитлер е разправа с вражеските държави и раси. Сталинският тоталитаризъм е инструмент за господството на една каста над цялото общество. Националсоциализмът и фашизмът на Мусолини по същество не се променят чак до унищожението им. Сталинизмът, за разлика от тях през след катастрофалните резултати в началото на сблъсъка с Вермахта прави рязък завой. В замяна на националният нихилизъм, се възражда великоруския шовинизъм на същата тоталитарна основа.
· Антисемитизъм: Той е ключов елемент в националсоциализма на Хитлер, в Сталинизма е периферен, а при Мусолини почти напълно отсъства (късното му появяване е под германски натиск).
· Сила на властта: Мусолини, за разлика от Хитлер и Сталин така и не успява да наложи докрай властта си, защото не може да отстрани краля. Така фашисткото господство не е безразделно. Голяма част от генералитета остава вярна на монарха и в крайна сметка заговорът им сваля Мусолини от власт с преврата на маршал Бадолио през 1943 г.:
· Религия: в Германия и СССР влиянието на църквата (католическа, протестантска или източно-православна) е минимално. (В СССР това е постигнато с кървави репресии след Октомврийския преврат). Господството на доминиращата идеология (националсоциализъм, комунизъм) е пълно. В Италия напротив, влиянието на католическата църква е особено силно и Мусолини е принуден да се съобразява с него. Там църквата запазва преобладаващото си присъствие в семейството и училишето.
· Фашизмът в Италия е и по-малко кървав от тоталитарните режими в СССР и Германия. Репресиите на Хитлер засегнаха малко германци, но с войната  разпалена от него унищожи милиони хора от цял свят. Сталин, от своя страна, унищожи милиони хора в собствената си страна и по-малко в завладените държави на Източна Европа и Азия.
· Комунистическият тоталитаризъм е интровертен в репресията (насочен навътре), а националсоциализмът и фашизмът - екстровертни, (насочени навън).