Една съвременна интерпретация на историята за Червената шапчица

Весела приказка, разказана от много автори.

Версия 3.0: Допълнения от К.Спиров. Версии 1 и 2 са сглобени.
Версия 2.0: Промени от Б.Георгиев, редакция на вестник "Ку-Ку".
Версия 1.0: Автор - неизвестен.


=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-
Как биха разказали приказката за Червената шапчица
=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-


Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.


Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.


Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.


Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.



O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....



Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате
да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от
рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми
като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на
идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде
се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк
първа.


Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.


Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?



Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият
вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,
изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,
изпадайки в медитация.



Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:

- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.



Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката
си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го
последва, пламнала от любопитство...



Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.



Енди Уорхол

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 20 6 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк



Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.


Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...



Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.


Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:


И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.


Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.


II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.


Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует
може да се появи зад стъклото на кантората ви.



Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с
най-добро име се ползват тези, които нямат име.
C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)



Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?



Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.


Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се
надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.


Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се
размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.


Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...



Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това
шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,
положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".



Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да
не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци
дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и
да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А
вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",
има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то
не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и
да си иде.


Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената
шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл ...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива ...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!


Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и
Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист
поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се
случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се
случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше
и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и
говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само
това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.


И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на
баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с
мазнината на всички китайски свине. Така е то ...
Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха
всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред
американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички
умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще
се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги
припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте
засегнати от световния глад. Така е то ...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато
тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.
Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още
по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един
вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад
се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг
черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не
искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против
глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.
Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В
много отношения между тях нямаше разлика.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,
те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им
миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази
миризма върховна наслада. Така е то ...
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха
китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с
подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците
прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги
изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то ...
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от
полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,
и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата
баница и умря от преяждане. Така е то.


Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и
вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър
план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно
приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме
вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.
А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е
приобщаващо изповеден и очистително интимен.

Сравнителна характеристика на тоталитарните режими в СССР, Италия и Германия

Тоталитарните режими в СССР, Италия и Германия...доста сериозна тема за блог като моя. Реших обаче да публикувам това свое дело, защото засяга проблеми, с които аз и част от моите колеги се занимаваме в момента...а именно с предстоящия изпит по История на Европа в 20 в. Смятам, че тази публикация би се оказала много ценно помагало за колегите по време на подготовката им по този предмет. Затова ще използвам възможността, предоставена ми в този блог, да изложа в съкратен вариант приликите и разликите между проявленията на тоталитаризма в тези три държави.

Тоталитаризмът е термин, възникнал след Първата световна война, за да опише формата на държавно устройство, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот.
1. Прилики
Най-характерното при тоталитарните режими в СССР, Германия и Италия е наличието на официална идеология, която е всеобхватна, “единствено вярна и научна”. Идеологията обикновено обещава “светло бъдеще” (“комунизъм”, "нова римска империя" или “хилядолетен райх”), в името на което трябва да се правят жертви. Тя има обяснение за всичко, и е първа и последна инстанция. Тя прониква във всички сфери на обществения живот, даже и семейно-брачните отношения и спорта. Нещо повече, тя ги подчинява и унифицира.
Тоталитарната партия е построена на фюрерски или вождистки принцип. Думата на водача е закон, решенията се вземат отгоре и се спускат надолу без да се коментират, а само се изпълняват. Кадровите рокади стават по решение отгоре. Дори да бъдат запазени демократични процедури - събрания, конгреси, те имат декоративна функция и са изпразнени от съдържание.
Съществува култ към личността на водача;
Държавата е слята с партията и подчинена на нея. Партийните водачи оглавяват възлови постове в правителството, парламента (ако има такъв), министерствата и така до областни управители и кметове. Пряко подчинени на партията се репресивните органи - армия, полиция, съдебна система.
Особено важен елемент е сливането на трите власти - изпълнителна, законодателна, съдебна и подчиняването им на партията.
Фашистката или комунистическата партия, която завзема властта, отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество. Дори при провеждане на избори партията е една.
Икономиката е отчасти или напълно централизирана. Дори да бъде запазена частната собственост като в Германия и Италия, тя е ограничена в смисъл, че собствениците са включени или в корпоративната система (Италия) или във военно-икономическите планове (Германия). и са принудени да ги изпълняват. В СССР  пък икономиката е изцяло държавна.
Средствата за масова информация също са изцяло под контрола на управляващата партия.
Съществува тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност - наука, култура и изкуство, религия и спорт. Развитието на средствата за комуникация, пропаганда и организиране осигурява необходимите на тоталитаризма инструменти за всеобхватен контрол и мобилизация на гражданите, базирани на принуда и страх.
Обществото е смазано, хората са обезличени, нямат никакви граждански права - свобода на словото, печата, сдружаването. Терорът се използва като средство за налагане на управлението и премахване на политически противоречия. Включени са
в казионни младежки, профсъюзни, женски, и др. организации командвани от партията. Имат правото да ръкопляскат и изпълняват партийните решения. Също и да умират
за тях.
2. Разлики
· Исторически предпоставки: Русия, Германия и Италия са страни с различна историческа съдба. Германия е разделена чак до 1871 г. на десетки държавици, а много немци живеят в датски, белгийски и френски територии. Русия - обратно е единствената страна в Европа без свои малцинства в чужди държави. Напротив, на територията й живеят около 100 националности. Докато германската земя е била обект на непрекъснати нашествия и опустошения от страна на всички нейни съседи, Русия е била ужасът и страшилището на всичките си съседи от ХVІІ век насетне. В Германия поражението от Първата световна война и историческите унижения избиват в ултрашовинизъм, който създава и националсоциализма. В Русия обратното - октомврийския преврат на Ленин от 1917 г. и събитията след него временно ликвидират съществуващия великоруски шовинизъм и го заменят с ултранихилизъм. Италия от своя страна, се чувства победена в лагера на победителите и също като Германия мечтае за велика империя (възстановяване на Римската империя)
· Икономика: В СССР частната собственост е ликвидирана, в Германия и Италия е запазена.
· Идеология: Идеологиите на националсоциализма (Хитлеровия вариант), фашизма (варианта на Мусолини) и комунизма (Сталинският вариант) се различават значително. Хитлеризмът е маниакален национализъм, основан на теорията за “расовото превъзходство” на германците над останалите народи. Нацията е единно цяло  и обединяващ фактор. Останалите народи са слуги на нацията - господар или да бъдат превърнати в тор. Макар и в по-мек вариант същото проповядва и Мусолини. Сталинизмът обратно - е социално-класова идеология. Пролетариатът е висша класа, исторически призвана да господства над другите. Вражеските класи трябва да бъдат ликвидирани - например буржоазията. или “пролетаризирани” - (например селяните). Сталинизмът е антинационален, Хитлеризмът е антисоциален. Хитлер и Мусолини искат световна война, Сталин световна революция. Хитлеристкият тоталитаризъм и фашизмът на Мусолини са средство за обединение на националните сили. Целта на Хитлер е разправа с вражеските държави и раси. Сталинският тоталитаризъм е инструмент за господството на една каста над цялото общество. Националсоциализмът и фашизмът на Мусолини по същество не се променят чак до унищожението им. Сталинизмът, за разлика от тях през след катастрофалните резултати в началото на сблъсъка с Вермахта прави рязък завой. В замяна на националният нихилизъм, се възражда великоруския шовинизъм на същата тоталитарна основа.
· Антисемитизъм: Той е ключов елемент в националсоциализма на Хитлер, в Сталинизма е периферен, а при Мусолини почти напълно отсъства (късното му появяване е под германски натиск).
· Сила на властта: Мусолини, за разлика от Хитлер и Сталин така и не успява да наложи докрай властта си, защото не може да отстрани краля. Така фашисткото господство не е безразделно. Голяма част от генералитета остава вярна на монарха и в крайна сметка заговорът им сваля Мусолини от власт с преврата на маршал Бадолио през 1943 г.:
· Религия: в Германия и СССР влиянието на църквата (католическа, протестантска или източно-православна) е минимално. (В СССР това е постигнато с кървави репресии след Октомврийския преврат). Господството на доминиращата идеология (националсоциализъм, комунизъм) е пълно. В Италия напротив, влиянието на католическата църква е особено силно и Мусолини е принуден да се съобразява с него. Там църквата запазва преобладаващото си присъствие в семейството и училишето.
· Фашизмът в Италия е и по-малко кървав от тоталитарните режими в СССР и Германия. Репресиите на Хитлер засегнаха малко германци, но с войната  разпалена от него унищожи милиони хора от цял свят. Сталин, от своя страна, унищожи милиони хора в собствената си страна и по-малко в завладените държави на Източна Европа и Азия.
· Комунистическият тоталитаризъм е интровертен в репресията (насочен навътре), а националсоциализмът и фашизмът - екстровертни, (насочени навън).

Килерно мислене

Ако ви попитам: "Вие мислите ли?", може да ми се обидите. Но ще се изненадате от резултатите от един много лесен и нагледен експеримент. Отделете си половин час и се опитайте да обмислите сериозно и задълбочено някакъв въпрос по ваш избор.
Успяхте ли? Получихте ли усещането, че сте миньор в мина със скъпоценни камъни, който току-що е изкопал уникален диамант? Това би бил резултатът от половинчасово съсредоточено и концентрирано мислене. Ако е така, поздравления!
Но много често отговорът е различен. Хаос от мисли в главата, шум, който заглушава всеки опит да "чуем" определена мисъл. Защо е така?
Нямаме навик да мислим. Не практикуваме тази най-важна за успеха ни умствена дейност. Най-често се оправдаваме с нашето забързано и натоварено ежедневие. Струва ни се, че от момента на събуждане ни поема мощна вълна, която ни носи през целия ден и ни захвърля "на брега" в момента на заспиване вечер. Ние по-скоро сме зрители на случващото се, отколкото сърфисти, яхнали гребена на вълната. Толкова "неочаквани" и "непланирани" проблеми възникват, толкова "неканени" гости влизат в деня ни, че вечер се чувстваме изтощени и благодарни, че сме "оцелели" още един ден. Нямаме време за мислене. Виждаме следствията и знаем, че трябва да открием причините, но си обещаваме, че ще "обмислим" проблема при първа възможност. Тогава захвърляме тази тема за размисъл "в килера".
Досещате ли се какво се случва, когато непрекъснато прибираме временно непотребни неща в килера и после, с различни оправдания, отлагаме задълго подреждането им.
Е, идва моментът, в който отваряме вратата на килера и върху нас се изсипва цялото му съдържание. Но и това не е краят. Отново можем да изберем дали това е знак, че трябва да си свършим работата или да решим, че имаме необоримо оправдание да загребем с две ръце изсипаното, да го напъхаме обратно в килера и с голямо усилие на цялото си тяло да затръшнем вратата в очакване на "правилното време". Това е "килерното мислене".
Да предположим, че е дошъл моментът да се занимаем с набутана в килера тема за размисъл. Първо, не знаем къде е точно и второ, тя се е оплела с други мисли и теми - какви конкретно - всеки сам знае за себе си. Представяте ли си какво ще се случи, ако все пак трябва да мислим? Налага ни се да отворим "вратата на килера". Предстоят ни часове на "мислене" за хиляди неща едновременно и нищо определено. Ако някой ни попита в този момент: "За какво мислиш?", няма да можем да му отговорим, защото мислите само "преминават на екрана" като субтитри в кинопреглед и ни се изплъзват мигновено. Усещаме хаос, празнота и неспособност за концентрация. Пропиляваме времето безвъзвратно.
Понякога казваме: "Една мисъл прелетя през ума ми." Представете си цяло ято, което се издига във въздуха едновременно. Шум от криле и птичи крясък. Това се случва с мислите в главата ни, когато най-накрая отворим вратата на килера. Но не трябва да се плашим, нито да се отказваме. Не след дълго време ятото се строява в изумителен ред и, водено от "лидера", потегля в една посока. Коя е посоката? Към мястото, в което ще оцелеят и ще се размножат. За нас, това е нашата визия. Трябва да подредим мислите си като ято, устремено към крайната си цел, била тя и на хиляди километри разстояние.
Какво трябва да направим?
Време е да проветрим и да подредим "килера".
С какво да започнем?
Първо, нека изхвърлим ненужното, счупеното и разваленото, всичко с изтекъл срок на годност. Да съберем боклука.
Второ, това, което е от миналото, но искаме да запазим като спомен, трябва да подготвим за архив. Да отсеем важното, да го приберем "в кутии", на които да поставим надписи.
Тогава идва ред на темите от деня. Представете си един оркестър. Преди представлението всеки инструмент се настройва сам за себе си. Чува се какофония от звуци. Но ето, че влиза диригентът и преди да вдигне палката си, настъпва момент на притихване. Притихва публиката в очакване да чуе първия акорд, музикантите притихват в последна концентрация, диригентът притихва, овладявайки оркестъра. И магията е готова. Излива се хармония от звук и красота. Можете ли да притихнете в мислите си? Овладели ли сте ума си, допускате ли случайно прелитащи мисли, обмислили ли сте всичко, което знаете по дадена тема? Вие ли сте диригентът? Ако да, то можете да притихнете в очакване на извода, решението или "момента на просветление", в който ще разберете не само с ума си, но и със сърцето си какво трябва да направите.
Това е моментът на синтез на информация, знание и опит, на издигане на ново ниво и на разширяване на хоризонта.
Необходима ни е дисциплина на мисленето. Умовете ни трябва да бъдат подредени. Мислите трябва да бъдат лесно достъпни за обогатяване, задълбочаване и развитие. Когато овладеем някоя сфера на знанието, ние ще можем да се изразяваме кратко, стегнато и ясно. Ще имаме свободата да контролираме обстоятелствата, да управляваме времето си и да се наслаждаваме на резултатите си.
Средностатистическият човек използва не повече от 10% от ума си. Останалите 90% не са ли предизвикателство? Можем ли да сравним обширно имение с килер?
Нека си обещаем, че ще отделяме всеки ден време за мислене. Трябва да бъдем сами, без външни дразнители и чужда намеса. Ако се налага, можем да променим графика си, да си създадем нови навици. Няма да ощетим никого. Напротив! Животът ни може да има друг ход, друго измерение, а резултатите да надминат и най-оптимистичните ни очаквания.
Трябва да направим само едно: да превърнем мисленето в изкуство!

Хубаво ли е да си различен?

Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност. Но хубаво ли е да си различен? Да се отличаваш от останалите. Какво е да си различен? Да се чувстваш сам, живейки в своя различен свят...
Трудно е да си различен. Всеки гледа на теб, като на аутсайдер и не те приемат в техния свят. Едни ги е страх, че си нещо повече от тях, други те виждат като нещо, по- недостойно и ненужно. Трудно е да си различен, защото не намираш лесно своята сродна душа. Трудно откриваш някого, който да прилича на теб, някой който ще те разбере. Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, защото не си близък с никого и всеки опит за сближаване може да остави тежки поражения в душата ти. Защото е трудно да приемеш, че другите не те разбират, не те оценяват, не искат да ти бъдат дори приятели, и постоянно трябва да се доказваш пред тях. Да се доказваш, че ти си точно толкова човек, колкото са и те!
Но е уникално да си различен. Когато всички имат едно и също мнение – ти се отличаваш със свойте собствени, уникални възгледи. Когато всички гледат в една посока, ти се обръщаш в съвсем друга и очудваш всички с актуалните и интересни начини на твоето различно мислене. Да, ти си различен, трудно ти е, но това те прави център на вниманието на тези, които търсят човек с различни интереси, човек, който не се нуждае от друг, за да направи нещо. Ти си индивидуалистът, който сам успява в живота, без да прилича на някой друг.

Нужно е да си различен. Какво би станало със света, ако го нямаше разнообразието? Какво би станало с човечеството, ако всички си приличахме, ако всички харесвахме едни и същи неща? Мисля че различните хора са тези , които движат голямата машина на битието. Другите са тълпите, масите народ, които по отделно, не са нищо важно – има ги, само защото ги има и останалите.
Такива хора си намитрат идоли- някой на който да приличат,да подържават, не зависимо дали това ще е някой актьор, певица, политик.. Те немогат да открият себе си, за това се стремят да приличат на някой, някой който останалите ще харесат. Но има ли смисъл в това, да се опитваш да приличаш на друг, когато сам неможеш да откриеш своята същност и призвание? Нима тогава не се обезмисля цялото ти съществуване? Нима тогава ще можеш да докажеш себе си, когато ти всъщност вече съществуваш?

Е, хубаво ли е да си различен? Ти си уникален, нужен си на света, тогава какво толкова, че трябва да се бориш с общоприетите норми? Трудните неща правят живота смислен. Защото когато всичко е лесно, ти губиш стимул- амбициозността умира. Та нали човек расте стремейки се към недостъпното. Да, хубаво е да си различен, защото всичко различно е хубаво, то няма дубликат, то е уникално!
Сподели във Facebook

Филмова музика

Филмовата музика се е превърнала в част от нашето ежедневие. Слушате си някаква мелодийка и ето че неусетно сте въвлечени във вихъра на междузвездните войни или крачите в такт с Пинко. Но когато говорим за някой филм, дори за такъв, който ни е особено любим, ние се сещаме за актьорите, може би дори за режисьора, но никога или почти никога за хората, написали музиката, която е останала да звучи в главата ни след като сме напуснали киносалона. Направете един опит: всички знаят мелодията от розовата пантера Пинко, но колко ли ще са тези, които ще назоват създателя й? Затова аз ще ви разкажа накратко за някои от тези хора, за някои от композиторите на филмова музика. Накратко и разбира се само за някои от по-известните, защото иначе би трябвало да говорим по тази тема най-малко седмица, а може би дори много много повече.

Джон Уилямс (1932 г.) е един от най-популярните и успешни американски композитори на нашето време. Той е най-номинираният автор на филмова музика (38 пъти). Носител е на пет награди "Оскар", 17 награди "Грами", три "Златен Глобус", две "Еми" и пет награди на Британската академия. Един от последните му проекти "Мемоарите на една гейша" печели "Златен глобус" за филмова музика и заедно с другия му филм "Мюнхен" е номиниран за "Оскар" 2006.
Джон Уилямс е композирал за над 200 филма, измежду които са шестте епизода на "Междузвездни войни", трилогията "Индиана Джоунс", "Извънземното", "Джурасик парк", "Роден на четвърти юли", "Изгубеният свят", "Хари Потър".
В "Списъкът на Шиндлер"(1993 г.) Уилямс използва цигулката (традиционен еврейски инструмент) като основен тембър. Мелодията изразяваща песимизъм и меланхолия е в унисон с главните герои.
Джордж Лукас обича да казва, че качественият звук съставя най-малко 50 процента от хубавото кино-изживяване. Джон Уилямс има незаменим принос към звуковия гоблен на "Междузвездни войни". Неговото сътрудничество с Джордж Лукас обхваща цялата сага "Междузвездни войни", подсилва действието, задълбочава емоциите и на излизане от киното зрителите по цял свят си тананикат и подсвиркват неизабравимите мелодии на Уилямс.
Много съм доволен, че завърших пълния цикъл филми от поредицата "Междузвездни войни”, казва Уилямс. "Джордж и аз работим заедно върху тях от 28 години; това е едно от най-дълготрайните сътрудничества в историята на киното.” Лондонският симфоничен оркестър, който изпълнява музиката и за шестте филма, също има ключов музикален принос от самото начало.
Дори след всички тези години Уилямс твърди, че да напишеш музиката за епизод на "Междузвездни войни” си остава огромно предизвикателство. "Тези филми изискват повече музика от всички, които съм виждал”, казва композиторът. "Тя започва от началните кадри и продължава почти през цялото време. Трябва да я нагодиш и към най-дребните детайли и действия във филма.”
"Много съм доволен от съпровода, който Джон композира за последния епизод на "Междузвездни войни”, казва Лукас. "Той представлява великолепна смесица от светлина и мрак, от познати и нови теми. В Епизод III можем да чуем повече музикални препратки към първата трилогия, отколкото в предишните два филма. Тези препратки включват "Темата на Силата” и "Темата на Лея”, като втората не е била чувана на големия екран от 1983 г.; "Имперският марш”, който отново излиза на преден план, щом Дарт Вейдър става ключова фигура в действието и триумфалната тема на "Тронната зала” от "Нова надежда”. В саундтрака има и редица нови композиции, между които темата на генерал Грийвъс; Уилямс я описва като "забавлявах се, използвайки много ударни инструменти” и хорови изпълнения, определени от композитора като "жалби”, които съпровождат мрачния развой на събитията в сюжета. Като се има предвид мрачния тон на филма, би могло да се предположи, че това ще е и най-мрачният музикален съпровод на Уилямс. Композиторът възразява, че това не е задължително: "Понякога музиката се явява като контрапункт на мрака. На екрана може да се развива нещо ужасяващо, а музиката да ви внушава чувство на състрадание.” Освен това музиката подсилва нотките на надежда в историята - елементи, които според Уилямс са не по-малко важни от мрачните видения. "Отмъщението на Ситите” ни предлага очертанията на вълнуващи човешки съдби, в които хората постигат прекрасни неща насред ужасяващите събития, които ги заобикалят.
Говорейки за най-доброто от творчеството на Джон Уилямс не можем да пропуснем музиката към трилогията за Индиана Джоунс. В тази класика просто няма място за друг композитор. За цялата си кариера Спилбърг май само веднъж се е доверил на друг композитор - Куинси Джоунс в "Пурпурен цвят".

Друг голям американски композитор на филмова музика е Хенри Манчини /Henry Mancini/(1924 -1994). Той е автор на незабравимата мелодия на "Розовата пантера".
При Хенри Манчини тайната на успеха е проста - пише музика с приятни и лесно запомнящи се мелодии. Първоначално създава аранжименти за оркестъра на Бени Гудман, а след като завършва "Juliard school", работи като пианист в групата на Винсънт Лопес и в оркестъра на Глен Милър. Създал е музиката към 100 филма.
През 1961 г. заедно с текстописеца Джони Мърсър композират песента "Лунна река" - прочут "коментар" на любовната история между Одри Хепбърн и Джордж Пепърд във филма "Закуска в Тифани" на Блейк Едуардс.
Музиката получава "Оскар", а през 1962 г. Манчини повтаря успеха с песен към филма "Дни на вино и рози". Следват инструменталните партитури към филмите "Хатари" и "Розовата пантера" (1964 г.). Тук композиторът използва мелодии с джазов оттенък и ритъм, за да опише характерите на Пинко и инспектор Клузо.
Хенри Манчини създава музика към комедии, драми, мюзикъли, често експериментира с необичайни инструменти: цимбал, цитра, австралийски ударни инструменти. Записва над 40 албума, печели 20 награди "Грами", носител е на четири награди "Оскар".

Енио Мориконе (1928 г.) е италиански композитор, който е известен с музиката, която пише за филми. Той е написал музиката към повече от 500 филма, само 30 от които уестърни. Въпреки това, той е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналият се в класика филм на Серджо Леоне "Добрият, лошият и злият".
Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в консерваторията в Санта Сесилия. Той започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. Прочува се с аранжименти на песни и през 1964 г. режисьора Серджо Леоне го кани да напише музиката към филма "За няколко долара повече".
Композицията е авангардна за времето си (в партитурата са включени електрическа китара, хармоника, камбани, еврейска арфа) и оставя революционен отпечатък в уестърните.
След този успех Мориконе започва да композира към различни филмови жанрове - комедия, драма, трилър. С творчеството си придобива световно признание.
За "Имало едно време в Америка" (1984 г.) Серджо Леоне коментира, че "...музиката на Мориконе кара характерите от филма да оживеят". Композицията към този филм придава вътрешно измерение на образите с изключителна поезия на чувства, спомени и носталгия.
В "Ново кино Парадизо" (1988 г.) на режисьора Джузепе Торнаторе, Мориконе (баща и син) навлизат още по-дълбоко в значимостта на солиращата мелодия. Тук инструментите са сбор от характери, всеки от който разказва своята история.
Енио Мориконе е автор на музиката на над 400 филма и е носител на множество награди.

Дани Елфман е написал музиката за филмите: "Спайдърмен", "Червеният дракон", "Батман", "Планетата на маймуните", "Мъже в черно 2", "Добрият Уил Хънтинг" и "Мисията невъзможна". Любимият композитор на Тим Бъртън е направил музиката към повечето филми на прочутия режисьор, включително и към класиката "Кошмарът преди Коледа". Той е автор и на култовата мелодия на сериала "Семейство Симпсън". Тим Бъртън определя Елфман като "истински артист, който харесва музиката си и тя него".
Дани Елфман е номиниран с "Грами" за музиката си към "Планетата на маймуните", "Батман" и "Кошмарът преди Коледа". Носител е на същата награда в категорията "Най-добра инструментална композиция" за основната музикална тема в "Батман".

Фенове на класическата музика обявиха музиката към "Властелинът на пръстените" от канадския композитор Хауард Шор за най-великия саундтрак на всички времена, пише Фимейл, позовавайки се на анкета с 50 000 радиослушатели. Досега маестрото беше известен с работата си с кинорежисьора Дейвид Кроненбърг, но музиката му към филмираната сага на Толкин грабна дори "Оскар" през 2002 г. Според британците Хауард Шор върви по стъпките на композитори като Моцарт, Рахманинов и Малер и привлича нови почитатели на класическата музика.

Майкъл Ниймън(1944 г.) завършва Кралската музикална академия в Лондон при Алън Буш и Торстън Дарт. Специализира английски барок.
От 1964 до 1976 работи като музикален критик. В своя статия за първи път споменава термина "минимализъм". През 1974 г. издава книгата за експериментална музика "За Кейдж и отвъд".
През 1976 г. за постановките на Карло Голдони пише аранжименти на популярни венециански песни от 18-и век. От 1976 до 1991 г. създава музиката към филмите на режисьора Питър Гринауей.
Първият му голям успех е през 1982 г. с музиката към филма "Договорът на Драутман". Следва "Чудната страна", "Пианото", "Гатака", "Краят на аферата".
Като представител на минимализма Ниймън използва минимални мелодични движения, статични акорди и орнаментика. Музиката към филма "Пианото"(1993 г.) изразява своеобразен покой на увличащи тембри.
Композиторът създава свой състав носещ неговото име. Има творби за симфоничен оркестър, хор без съпровод, струнен квартет, балет, музика за барокови оркестри, пише операта "Facing Goya".
В Рим бе организиран тридневен фестивал посветен на творчеството на Наймън.

Роденият в Германия композитор Ханс Цимер (Hans Zimmer) е признат за един от музикалните новатори на Холивуд. Цимер навлиза във филмовата музика в Лондон по време на дългото си сътрудничество със Стенли Майерс. По-късно започва да работи по самостоятелни проекти, където изпробва комбинирането на стари и нови музикални технологии. Това му създава репутацията на баща на интегрирането на електронната музика с традиционните оркестрови аранжименти. Повратна точка в кариерата на Цимер е поканата на Бари Левинсон да напище музиката към "Рейнман", който печели "Оскар" за най-добър филм и номинация за най-добра музика. "Оскар" за най-добра музика му носи едва саундтрака към филма "Цар Лъв", от който са продадени над 15 милиона копия. Музиката му към "Цар Лъв" печели и "Златен глобус", награда на Американската музикална академия, Тони и 2 награди "Грами". Зимер е номиниран 7 пъти за "Златен глобус", 7 пъти за "Грами" и 7 пъти за "Оскар" за музиката кък филмите “Рейнман”, “Гладиатор”, “Цар Лъв”, “Жената на проповедника”, “Тънка червена линия”, “Принцът на Египет” и “Последният самурай”.

Ако се приближим географски до нашата родина, то непременно трябва да споменем Горан Брегович. Той учи цигулка преди да сформира своя оркестър Бело Дугме на крехката възраст от 16 години. В периода между 1974 и 1989 г. записва повече от 12 албума със своята група, която става култова не само в Югославия, но и в цяла Източна Европа. Когато се запознава с Емир Кустурица, бъдещият филмов режисьор свири на бас в пънк група. В средата на 80-те двамата започват да работят заедно в местна филмова продукция, а след това си спечелват световна слава през 1989 г. с филма “Циганско време”. Когато през 1992 г. започва конфликтът в Югославия, Брегович напуска окончателно Сараево и се установява в Париж и в Съединените щати.
Първоначално Горан Брегович става известен като композитор на филмова музика с необикновено звучене. Оставяйки встрани работата му за “Циганско време”, “Аризонска мечта” и “Ъндърграунд”, важното е, че Брегович успява да впише Югославия върху музикалната карта на света, въпреки че страната вече е изчезнала от политическите атласи. Музиката на своя "Оркестър за Сватби и Погребения" - смайващ цигански брас ансамбъл – Брегович основава върху идеите на Бела Барток и Енио Мориконе и същевременно в новия си албум рисува мултикултурна балканска идентичност, смесвайки български вокални хармонии, ритми, заети от хърватския фолклор и сръбската религиозна музика, електронно поп звучене и тежки, елегични балади, смело “разбъркани” в оригинално музициране. И сред всичко това… прозвънтяват винени чаши, стенен часовник отмерва неравноделни секунди, а оркестрации на повеи от вятър донасят мистика в неповторимата атмосфера на нестандартния проект.
Наскоро Горан Брегович направи няколко записа с полската певица Кая. Добре известни са и проектите му с американската рок-икона Иги Поп (в музиката към филма на Кустурица “Аризонска мечта”), с израелската оперна прима Офра Хаза (в саундтрака към френската продукция “Кралица Марго”) и с английския музикант Скот Уокър. От дълги години обаче талантливият композитор работи и с най-големите балкански звезди - с известния гръцки певец Йорго Даларас, с младата гръцка изпълнителка Алкистис Протопсалти, а също и с турската попзвезда Сезен Акзу.

Тук накратко се опитах да ви запозная с някои от по-известните композитори на филмова музика, като времето и обема не ми позволяват да засегна българските, руските и другите школи във филмовата музика. Авторите на мюзикъли също са тема на друга разработка.