Филмова музика

Филмовата музика се е превърнала в част от нашето ежедневие. Слушате си някаква мелодийка и ето че неусетно сте въвлечени във вихъра на междузвездните войни или крачите в такт с Пинко. Но когато говорим за някой филм, дори за такъв, който ни е особено любим, ние се сещаме за актьорите, може би дори за режисьора, но никога или почти никога за хората, написали музиката, която е останала да звучи в главата ни след като сме напуснали киносалона. Направете един опит: всички знаят мелодията от розовата пантера Пинко, но колко ли ще са тези, които ще назоват създателя й? Затова аз ще ви разкажа накратко за някои от тези хора, за някои от композиторите на филмова музика. Накратко и разбира се само за някои от по-известните, защото иначе би трябвало да говорим по тази тема най-малко седмица, а може би дори много много повече.

Джон Уилямс (1932 г.) е един от най-популярните и успешни американски композитори на нашето време. Той е най-номинираният автор на филмова музика (38 пъти). Носител е на пет награди "Оскар", 17 награди "Грами", три "Златен Глобус", две "Еми" и пет награди на Британската академия. Един от последните му проекти "Мемоарите на една гейша" печели "Златен глобус" за филмова музика и заедно с другия му филм "Мюнхен" е номиниран за "Оскар" 2006.
Джон Уилямс е композирал за над 200 филма, измежду които са шестте епизода на "Междузвездни войни", трилогията "Индиана Джоунс", "Извънземното", "Джурасик парк", "Роден на четвърти юли", "Изгубеният свят", "Хари Потър".
В "Списъкът на Шиндлер"(1993 г.) Уилямс използва цигулката (традиционен еврейски инструмент) като основен тембър. Мелодията изразяваща песимизъм и меланхолия е в унисон с главните герои.
Джордж Лукас обича да казва, че качественият звук съставя най-малко 50 процента от хубавото кино-изживяване. Джон Уилямс има незаменим принос към звуковия гоблен на "Междузвездни войни". Неговото сътрудничество с Джордж Лукас обхваща цялата сага "Междузвездни войни", подсилва действието, задълбочава емоциите и на излизане от киното зрителите по цял свят си тананикат и подсвиркват неизабравимите мелодии на Уилямс.
Много съм доволен, че завърших пълния цикъл филми от поредицата "Междузвездни войни”, казва Уилямс. "Джордж и аз работим заедно върху тях от 28 години; това е едно от най-дълготрайните сътрудничества в историята на киното.” Лондонският симфоничен оркестър, който изпълнява музиката и за шестте филма, също има ключов музикален принос от самото начало.
Дори след всички тези години Уилямс твърди, че да напишеш музиката за епизод на "Междузвездни войни” си остава огромно предизвикателство. "Тези филми изискват повече музика от всички, които съм виждал”, казва композиторът. "Тя започва от началните кадри и продължава почти през цялото време. Трябва да я нагодиш и към най-дребните детайли и действия във филма.”
"Много съм доволен от съпровода, който Джон композира за последния епизод на "Междузвездни войни”, казва Лукас. "Той представлява великолепна смесица от светлина и мрак, от познати и нови теми. В Епизод III можем да чуем повече музикални препратки към първата трилогия, отколкото в предишните два филма. Тези препратки включват "Темата на Силата” и "Темата на Лея”, като втората не е била чувана на големия екран от 1983 г.; "Имперският марш”, който отново излиза на преден план, щом Дарт Вейдър става ключова фигура в действието и триумфалната тема на "Тронната зала” от "Нова надежда”. В саундтрака има и редица нови композиции, между които темата на генерал Грийвъс; Уилямс я описва като "забавлявах се, използвайки много ударни инструменти” и хорови изпълнения, определени от композитора като "жалби”, които съпровождат мрачния развой на събитията в сюжета. Като се има предвид мрачния тон на филма, би могло да се предположи, че това ще е и най-мрачният музикален съпровод на Уилямс. Композиторът възразява, че това не е задължително: "Понякога музиката се явява като контрапункт на мрака. На екрана може да се развива нещо ужасяващо, а музиката да ви внушава чувство на състрадание.” Освен това музиката подсилва нотките на надежда в историята - елементи, които според Уилямс са не по-малко важни от мрачните видения. "Отмъщението на Ситите” ни предлага очертанията на вълнуващи човешки съдби, в които хората постигат прекрасни неща насред ужасяващите събития, които ги заобикалят.
Говорейки за най-доброто от творчеството на Джон Уилямс не можем да пропуснем музиката към трилогията за Индиана Джоунс. В тази класика просто няма място за друг композитор. За цялата си кариера Спилбърг май само веднъж се е доверил на друг композитор - Куинси Джоунс в "Пурпурен цвят".

Друг голям американски композитор на филмова музика е Хенри Манчини /Henry Mancini/(1924 -1994). Той е автор на незабравимата мелодия на "Розовата пантера".
При Хенри Манчини тайната на успеха е проста - пише музика с приятни и лесно запомнящи се мелодии. Първоначално създава аранжименти за оркестъра на Бени Гудман, а след като завършва "Juliard school", работи като пианист в групата на Винсънт Лопес и в оркестъра на Глен Милър. Създал е музиката към 100 филма.
През 1961 г. заедно с текстописеца Джони Мърсър композират песента "Лунна река" - прочут "коментар" на любовната история между Одри Хепбърн и Джордж Пепърд във филма "Закуска в Тифани" на Блейк Едуардс.
Музиката получава "Оскар", а през 1962 г. Манчини повтаря успеха с песен към филма "Дни на вино и рози". Следват инструменталните партитури към филмите "Хатари" и "Розовата пантера" (1964 г.). Тук композиторът използва мелодии с джазов оттенък и ритъм, за да опише характерите на Пинко и инспектор Клузо.
Хенри Манчини създава музика към комедии, драми, мюзикъли, често експериментира с необичайни инструменти: цимбал, цитра, австралийски ударни инструменти. Записва над 40 албума, печели 20 награди "Грами", носител е на четири награди "Оскар".

Енио Мориконе (1928 г.) е италиански композитор, който е известен с музиката, която пише за филми. Той е написал музиката към повече от 500 филма, само 30 от които уестърни. Въпреки това, той е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналият се в класика филм на Серджо Леоне "Добрият, лошият и злият".
Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в консерваторията в Санта Сесилия. Той започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. Прочува се с аранжименти на песни и през 1964 г. режисьора Серджо Леоне го кани да напише музиката към филма "За няколко долара повече".
Композицията е авангардна за времето си (в партитурата са включени електрическа китара, хармоника, камбани, еврейска арфа) и оставя революционен отпечатък в уестърните.
След този успех Мориконе започва да композира към различни филмови жанрове - комедия, драма, трилър. С творчеството си придобива световно признание.
За "Имало едно време в Америка" (1984 г.) Серджо Леоне коментира, че "...музиката на Мориконе кара характерите от филма да оживеят". Композицията към този филм придава вътрешно измерение на образите с изключителна поезия на чувства, спомени и носталгия.
В "Ново кино Парадизо" (1988 г.) на режисьора Джузепе Торнаторе, Мориконе (баща и син) навлизат още по-дълбоко в значимостта на солиращата мелодия. Тук инструментите са сбор от характери, всеки от който разказва своята история.
Енио Мориконе е автор на музиката на над 400 филма и е носител на множество награди.

Дани Елфман е написал музиката за филмите: "Спайдърмен", "Червеният дракон", "Батман", "Планетата на маймуните", "Мъже в черно 2", "Добрият Уил Хънтинг" и "Мисията невъзможна". Любимият композитор на Тим Бъртън е направил музиката към повечето филми на прочутия режисьор, включително и към класиката "Кошмарът преди Коледа". Той е автор и на култовата мелодия на сериала "Семейство Симпсън". Тим Бъртън определя Елфман като "истински артист, който харесва музиката си и тя него".
Дани Елфман е номиниран с "Грами" за музиката си към "Планетата на маймуните", "Батман" и "Кошмарът преди Коледа". Носител е на същата награда в категорията "Най-добра инструментална композиция" за основната музикална тема в "Батман".

Фенове на класическата музика обявиха музиката към "Властелинът на пръстените" от канадския композитор Хауард Шор за най-великия саундтрак на всички времена, пише Фимейл, позовавайки се на анкета с 50 000 радиослушатели. Досега маестрото беше известен с работата си с кинорежисьора Дейвид Кроненбърг, но музиката му към филмираната сага на Толкин грабна дори "Оскар" през 2002 г. Според британците Хауард Шор върви по стъпките на композитори като Моцарт, Рахманинов и Малер и привлича нови почитатели на класическата музика.

Майкъл Ниймън(1944 г.) завършва Кралската музикална академия в Лондон при Алън Буш и Торстън Дарт. Специализира английски барок.
От 1964 до 1976 работи като музикален критик. В своя статия за първи път споменава термина "минимализъм". През 1974 г. издава книгата за експериментална музика "За Кейдж и отвъд".
През 1976 г. за постановките на Карло Голдони пише аранжименти на популярни венециански песни от 18-и век. От 1976 до 1991 г. създава музиката към филмите на режисьора Питър Гринауей.
Първият му голям успех е през 1982 г. с музиката към филма "Договорът на Драутман". Следва "Чудната страна", "Пианото", "Гатака", "Краят на аферата".
Като представител на минимализма Ниймън използва минимални мелодични движения, статични акорди и орнаментика. Музиката към филма "Пианото"(1993 г.) изразява своеобразен покой на увличащи тембри.
Композиторът създава свой състав носещ неговото име. Има творби за симфоничен оркестър, хор без съпровод, струнен квартет, балет, музика за барокови оркестри, пише операта "Facing Goya".
В Рим бе организиран тридневен фестивал посветен на творчеството на Наймън.

Роденият в Германия композитор Ханс Цимер (Hans Zimmer) е признат за един от музикалните новатори на Холивуд. Цимер навлиза във филмовата музика в Лондон по време на дългото си сътрудничество със Стенли Майерс. По-късно започва да работи по самостоятелни проекти, където изпробва комбинирането на стари и нови музикални технологии. Това му създава репутацията на баща на интегрирането на електронната музика с традиционните оркестрови аранжименти. Повратна точка в кариерата на Цимер е поканата на Бари Левинсон да напище музиката към "Рейнман", който печели "Оскар" за най-добър филм и номинация за най-добра музика. "Оскар" за най-добра музика му носи едва саундтрака към филма "Цар Лъв", от който са продадени над 15 милиона копия. Музиката му към "Цар Лъв" печели и "Златен глобус", награда на Американската музикална академия, Тони и 2 награди "Грами". Зимер е номиниран 7 пъти за "Златен глобус", 7 пъти за "Грами" и 7 пъти за "Оскар" за музиката кък филмите “Рейнман”, “Гладиатор”, “Цар Лъв”, “Жената на проповедника”, “Тънка червена линия”, “Принцът на Египет” и “Последният самурай”.

Ако се приближим географски до нашата родина, то непременно трябва да споменем Горан Брегович. Той учи цигулка преди да сформира своя оркестър Бело Дугме на крехката възраст от 16 години. В периода между 1974 и 1989 г. записва повече от 12 албума със своята група, която става култова не само в Югославия, но и в цяла Източна Европа. Когато се запознава с Емир Кустурица, бъдещият филмов режисьор свири на бас в пънк група. В средата на 80-те двамата започват да работят заедно в местна филмова продукция, а след това си спечелват световна слава през 1989 г. с филма “Циганско време”. Когато през 1992 г. започва конфликтът в Югославия, Брегович напуска окончателно Сараево и се установява в Париж и в Съединените щати.
Първоначално Горан Брегович става известен като композитор на филмова музика с необикновено звучене. Оставяйки встрани работата му за “Циганско време”, “Аризонска мечта” и “Ъндърграунд”, важното е, че Брегович успява да впише Югославия върху музикалната карта на света, въпреки че страната вече е изчезнала от политическите атласи. Музиката на своя "Оркестър за Сватби и Погребения" - смайващ цигански брас ансамбъл – Брегович основава върху идеите на Бела Барток и Енио Мориконе и същевременно в новия си албум рисува мултикултурна балканска идентичност, смесвайки български вокални хармонии, ритми, заети от хърватския фолклор и сръбската религиозна музика, електронно поп звучене и тежки, елегични балади, смело “разбъркани” в оригинално музициране. И сред всичко това… прозвънтяват винени чаши, стенен часовник отмерва неравноделни секунди, а оркестрации на повеи от вятър донасят мистика в неповторимата атмосфера на нестандартния проект.
Наскоро Горан Брегович направи няколко записа с полската певица Кая. Добре известни са и проектите му с американската рок-икона Иги Поп (в музиката към филма на Кустурица “Аризонска мечта”), с израелската оперна прима Офра Хаза (в саундтрака към френската продукция “Кралица Марго”) и с английския музикант Скот Уокър. От дълги години обаче талантливият композитор работи и с най-големите балкански звезди - с известния гръцки певец Йорго Даларас, с младата гръцка изпълнителка Алкистис Протопсалти, а също и с турската попзвезда Сезен Акзу.

Тук накратко се опитах да ви запозная с някои от по-известните композитори на филмова музика, като времето и обема не ми позволяват да засегна българските, руските и другите школи във филмовата музика. Авторите на мюзикъли също са тема на друга разработка.